Консултиране за гняв: Намиране на корена на гнева и справяне с него
Източник: rawpixel.com
Гневът е човешка емоция и се изпитва до известна степен от всеки човек. Когато обаче гневът може да бъде неудобна, непродуктивна и изтощителна емоция. Хората, диагностицирани с разстройства на гнева, изпитват неконтролируем гняв и гневът често е тяхното нормално състояние. Хората с периодично експлозивно разстройство, диагностицирано състояние, описано в DSM V, изпитват изключителен гняв поради незначителни проблеми, като изгаряне на тост или когато някой ги прекъсне в трафика. Когато някой изглежда ядосан повече, отколкото когато не е, може да има основни проблеми, които датират от детството. Когато този човек реагира прекомерно или реагира експлозивно, това може да се дължи на задействания, свързани с минали проблеми или научено поведение. Гневът понякога се нарича неразпозната емоция при други диагностицируеми състояния като депресия или тревожност. Може да е симптом на други разстройства или заболявания.
Източник: pixabay.com
Децата, отглеждани в дом, в който единият или двамата родители се справят със стресорите, като играят ядосано, се научават да се справят със стресорите по същия начин и след това израстват, за да научат същите тези поведения на децата си. Хората с разстройства на гнева не обичат да обсъждат стресови проблеми и обикновено избягват всякакви теми, които могат да доведат до гняв. Избягването оставя съпруга, значимите други, децата и колегите да могат да вземат решения или да извършват действия с несигурността как ще реагира ядосаният човек. Изглежда нож с две остриета и с риск от смесване на метафори кара хората около него да се чувстват сякаш ходят по черупки от яйца.
Човекът с разстройство на гнева е склонен да обвинява другите за гнева. Често започващи изявления с:Ти ме направи ….Дори когато този човек се извинява, как те изказват, че извинението обикновено оставя другата страна да се чувства обвинена. Важна част от всеки терапевтичен процес е поемането на отговорност за гнева. Когнитивно-поведенческата терапия е ефективна за пренасочване на мисленето и поведението, но ако индивидът има неразрешен гняв поради миналото, малко задълбочаване в тези проблеми може да се окаже полезно.
Източник: pinterest.com
Може да има и физиологични причини за гняв, като хипертония. Хипертонията може да накара човек да се чувства силно ядосан. Когато кръвното налягане се повиши, то изчерпва мозъка от необходимия кислород, което кара човека да реагира прекомерно или да действа експлозивно. Понякога хората са склонни да обвиняват хипертонията в гнева, но по-често е обратното. Хората, които имат високо кръвно налягане и след това започват да приемат лекарства, често отбелязват, че се чувстват нормално, по-малко ядосани, по-малко възбудени и дори по-малко депресирани.
Източник: rawpixel.com
Разбирането на източника на гняв, независимо дали поради научено поведение, събитие от миналото или медицинско състояние, е важна първа стъпка към възвръщането на контрола върху емоциите и живота. Гневът не само наранява разгневения индивид, но наранява и другите и може да причини професионални последици. Яростното нападане на близките може да остави остатъчно чувство за вина, което кара гнявът да бъде насочен навътре. Порочният цикъл продължава, тъй като в крайна сметка отново се прожектира навън. Терапията може да помогне на хората да изкоренят източника на гнева си, да научат нови стратегии за справяне, по-добри комуникативни умения и как да се справят с остатъчната вина. Търсенето на терапия за проблеми, свързани с гнева, дава надежда на тези, които са пострадали най-много - незаслужаващите обекти на гнева. Участието на цялото семейство в терапевтичния процес може да се окаже полезно, тъй като семейството може да работи върху комуникацията, разпознаването на тригерите, поставянето на целите и определянето на границите. Гневът е неудобен, непродуктивен, но не е задължително да бъде неконтролируем.
Източник: pixabay.com
Препратки
Cassiello-Robbins, C., & Barlow, D. H. (2016). Гняв: Неразпознатата емоция при емоционални разстройства.Клинична психология: Наука и практика,2. 3(1), 66-85. https://doi.org/10.1111/cpsp.12139
Coccaro, E. F., Lee, R., & McCloskey, M. S. (2014). Връзка между психопатия, агресия, гняв, импулсивност и интермитентно експлозивно разстройство: Връзка между психопатия, агресия, гняв, импулсивност и интермитентно експлозивно разстройство.Агресивно поведение,40(6), 526-536. https://doi.org/10.1002/ab.21536
DiGiuseppe, R. T. R. C. (2007). Разбиране на разстройствата на гнева. Кари: Oxford University Press. Взето от http://ebookcentral.proquest.com/lib/apollolib/detail.action?docID=273328
Digiuseppe, R., & Tafrate, R. C. (2001). Изчерпателен модел за лечение на гневните разстройства.Психотерапия: теория, изследвания, практика, обучение,38(3), 262-271.
Фернандес, Е. и Джонсън, С. Л. (2016). Гняв при психологически разстройства: Разпространение, представяне, етиология и прогностични последици.Преглед на клиничната психология,46, 124-135. https://doi.org/10.1016/j.cpr.2016.04.012
Larkin, K. T., & Zayfert, C. (2004). Израз на гняв и есенциална хипертония: Поведенчески отговор на конфронтация.Списание за психосоматични изследвания,56(1), 113-118. https://doi.org/10.1016/S0022-3999(03)00066-7
Mushtaq, M., & Najam, N. (2014). Гневът като психологически рисков фактор за хипертония.Пакистанско списание за психологически изследвания,29(1), 21-37.
Tremblay, R. E. (2000). Развитието на агресивно поведение през детството: Какво научихме през миналия век?Международен вестник за поведенческо развитие,24(2), 129-141. https://doi.org/10.1080/016502500383232
Сподели С Приятели:
